Днес е "Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма". По случай това, че на 23.08.1939 г. Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени между двете държави.
И понеже чета тъкмо книга за Втората световна
война в момента - "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл - ще
цитирам нещичко от нея във връзка с днешния ден:
"Ние, живелите
в концентрационни лагери, си спомняме хората, които обикаляха бараките
да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха
малцина на брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да
се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере
своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен
път. ...Достоевски е казал: "Има само едно нещо от което се страхувам -
да бъда недостоен за страданията си." ...Тъкмо тази духовна свобода,
която не може да бъде отнета, дава смисъл и цел на живота."
"Сред
нещата, които изглежда отнемат смисъла на човешкия живот, е не само
страданието, но и умирането. Никога не се уморявам да повтарям, че
единствените наистина преходни аспекти на човешкия живот са
потенциалните възможности. Но в мига, в който бъдат осъществени, те
стават реалност, биват съхранени и предадени на миналото, в което са
спасени и запазени от преходността. Защото в миналото нищо не е
безвъзвратно загубено, а всичко е завинаги съхранено."
Няма коментари:
Публикуване на коментар