И тънката граница, която стои между тях понякога... 
Аз обичам в Православието именно тази черта, тази характерна особеност и склонност сякаш - да се говори много за Разкаянието. Да се набляга на него... На съкрушеното сърце.
Познавам този Път. Доста добре... И моето сърце е било съкрушено. Разкаяно... Зная, че в това има ценен Дар, макар и скрит на пръв поглед. Зная, че това води до смирение, което е безценно, по принцип.
Но... има едно "но". И тук!
Точно защото познавам този Път, чрез опита на собствената си Душа, мога да споделя за една важна и значима, и донякъде скрита Опасност, която "дебне", като пропаст понякога... И там може Пътят да спре. А не е това целта на Пътя, би било фатално... или почти.
Възстановяването (на себе си, на силите, на вярата) е трудно, затова я споделям, за склонните като мен. Ето я:
Има потребност човек да бъде смирен понякога. Да влезе в ролята на ученик, на разкаяно сърце дори... Да бъде покорен, послушен, както се казва. След много страдания - това ѝ остава на Душата понякога, като единствен спасителен пояс... За да не загине човек съвсем.
Но има потребност и от противоположен характер, от обратната страна на Спектъра, ако мога така да се изразя - а именно - от Огнен Дух и Вяра - и в Себе си също.
Без нея човек е като смазан. Душата... Без вярата в себе си се губи живецът, "кислородът", нужен за Живот... За Работа, за Обич, за каквото и да е... За каузите, за които се борим понякога, също. Каквито и да са те... Но най-вече за Живот е нужна Вярата (и) в себе си. Без нея ставаш послушна "пионка" сякаш... А не може никой да знае по-добре от самия човек какво е добро за него. Знае само Бог. Да, има чисти проводници на Божественото в този свят и такива хора могат да помогнат наистина на някой, изгубил себе си... Поради грешки/грехове и дълбоко, искрено Разкаяние за тях. Но не всички хора са добронамерени. А някой, който е "поразен", в сърцето и Душата си, така да се каже... понякога няма сили да различава, да вдигне глава, да надникне в очите на Другия, за да види какво го очаква там - Доброта или желание за власт и за възползване от слабостта на Другия... Която може да е временна, но ако е точно сега - слаб/а/ си и толкоз. Трудно се защитаваш в някои моменти...
А има хора, които държат да преувеличат нечии грешки или грехове (а кой не допуска такива, и най-често са неволни!), и ги търсят в другите някак, за да им вменят още (чувство за) вина и така се налагат над тях някак, съзнателно или не - пречупват човека, който и без това е пречупен от нещо... А и някои от хората, които изпитват Разкаяние, преувеличават своята вина, и аз като че ли имам такава склонност... Може да е точно заради такива внушения (на още вина) във времето, уви. Накрая се оказваш:
"Без вина виновен"... Или почти.Впрочем, аз съм с борбен Дух някак, и понякога - не се защитавам, но друг път - уви, и неуместно някой път, със закъснение - защитавам се или защитавам някого/нещо, с целия плам на Душата си, който е бил потиснат от Разкаяние... !
Та... има една тънка червена линия, която е добре да не се преминава. Между дълбокото Разкаяние - и пречистване, и смирение, нужно ни понякога - и вярата в Себе си... Загубим ли я... тежко е, много тежко. Човек е полу-жив, полу-мъртъв. Знам го по себе си. !
Бъдете здрави! И благословени! И не забравяйте - преминем ли някои разделителни "линии" - връщането назад става по-трудно...
Пазете се!
С обич,
и с Вяра:
Кристина
