Пак нямам време, но все пак ще "открехна" вратата на Душата си, за да попиша днес за тези три най-важни неща в човешкия живот и за човешкия Дух, които честваме днес.
Мога да пиша много и едва ли ще успея да предам най-добре мислите си сега, но нека опитам... поне една частица
Вярата, Надеждата и Любовта са три врати, образно казано, които човек не отваря сам обаче...
Човешката Душа има нужда от Другия, от някой Друг, който да отвори Вратите... Заедно или една по една. И тихо чака пред тях... Те са най-важното в Живота, Тя знае.
Дори само една врата да се отвори - следващите стават все по-необходими, затова една е важно да се отвори... Поне една!
За много Души тази първа врата е Любовта.
После следват - Вярата и Надеждата - за да окрилят... За да утешат.
Днес се разходих в парка, след като изпратих донякъде детето си на училище... Бе прекрасно. Усмихвах се, вятърът рошеше косата ми... Беше вързана, но я пуснах, за да ми топли... (Да, по-гъстата и дълга коса топли, наистина.) Взех си кафе, вода, солети... Рискувах вятърът да разлее кафето ми в пластмасовата чашка, лесно можеше да я обърне, затова я държах в ръка и гледах как гони листата... И реших да пиша у дома.
На захарчето за кафето имаше послание, много точно, навреме и на място, впрочем:"Обичай, за да вярваш...
Вярвай, за да не боли..."
Няколко думи само - а една голяма Истина!
...
В моменти на изтощение, най-вече душевно, и всякакво, сънувам понякога... Сънувам един човек, една Душа, която явно ме обича, и е взаимно, и връзката е от Духовния свят... И всичко, което сънувам е една безмълвна Прегръдка. Толкова простичко... С усещането, че някой ме разбира Абсолютно, и е Взаимно! И този сън е по-реален от реалността, в която живеем сякаш... Един път се добавиха и две думи: "Милата ми..."
Тази Душа отваря за мен, заедно с мен Вратата на Любовта...
Казва ми: "Трябва да бъдем щедри... Да даваме Любов..."
И умее тази Душа, както малко Души умеят - да живее сякаш любовно... Поне през част от Времето... Учителя казва, че така е най-добре да се отнася човек - към света, към другите - любовно... Каквото и да значи това.
То някак се усеща, отвъд думите... И далеч не е свързано с тялото. И с него, понякога, но това е само последица... Впрочем тази Душа ми каза и че тялото може да бъде сияние... Като фар, безплътна светлина... Показа ми, че може и така се обича на света. И аз пожелах да стана майка... И в този свят успях да вярвам, да вложа много от себе си, да вградя... Като тухличка в стена. Но хубава стена, добра. Стената на човечеството......
Без любов човек е неспособен на саможертва.
С Любов - велика, истинска, душевна - саможертвата е сякаш неизбежна... Желанието за саможертва... Като най-висш израз на Любовта, незаобиколим...
...
Някой ме обича. И ми дава Сили с това.
И на свой ред - аз Давам. И Обичам...
И така - в плътна верига е свързано, навързано - цялото Човечество. Всички Души... Така изглежда.
Или поне една част са/сме навързани така.
И мисля, че това е красиво.
И е повод - за вяра... За надежда...
Благодаря на всички, които ме разбират, харесват и обичат! Или едно от трите... Благодаря на всички, които четат думите ми със Сърце!
Това дава на думите Криле... Да отлетят, да идат по-далече... До други Души и други земи... Където са нужни също.
