МЪДРОСТТА ТРУДНО СЕ ПОСТИГА ТУК, НО Е БЕЗЦЕННА.

 ПО СЛЕДИТЕ НА ГРЕШКИТЕ... / СВИКНАЛИ СМЕ С НЕЕСТЕСТВЕНОТО...

Осъзнавам много неща тези дни. Отново... или за първи път (някои от тях). И ще споделя каквото успея да си припомня от мислите и да напиша тук, защото са важни, наистина. За всеки при това!

Ние сме неограничени в Душите си, и ограничени в рамките на човешкия, земен живот. Много, много ограничени.

Трябва да правим постоянно избори, вследствие на това ограничение...

Защото - не можем да бъдем на две места едновременно.

Не можем да се придвижваме много бързо, не и толкова, колкото ни се иска понякога.

Телепатията не е развита като цяло, освен в отделни случаи, по изключение.

Смъртни сме. Има зададен Край. По Начало... Поне на този Живот тук. И при това - не се знае кога, нито как, нито къде и защо ще дойде този Край, вариантите са безброй много... Най-вече - Кога?!

Накратко - не знаем с колко време разполагаме.

Не знаем и с колко сили разполагаме. За себе си, за другите, за творчество, за грижа, за едно, за друго, за трето... Или за нищо, или почти нищо...

Знаем миналото, и то частично, изкривено някак с времето обикновено, от една или друга перспектива, но бъдещето не знаем, като цяло. Настоящето също е "спорно", някак...

Това стеснява много рамките на човешкия Живот. Ама много... Сами виждате.

И вече, оттук нататък, Мисълта /мислите/, а след нея и Чувството /чувствата/ определят всичко... Посоката... Изборът. Пътят...

Могат да бъдат променяни, можем да ги променяме и самите ние - и с помощ Свише, най-добре - това е Добрата новина. Подобряване е възможно, лекуване, не само влошаване и разболяване...

Но всичко тръгва от мисли и образи, после се "въплъщава".

Тоест - от Съзнанието.

Но то не е равно на самата Душа.

Тя е по-чиста...

Сякаш съвпадат, нетленни са, но не съвсем...

Защото Съзнанието е главно мисли, а те са... чужди понякога. Или наследени. Научени... Заучени. Наизуст... Наум си ги повтаряме. А може да е другояче!

Хубавото е, че към всичко има различна, двояка перспектива.

"Всяко зло за добро", както е казал мъдро народът... Или някой негов представител, незнаен...

Душата трябва да избира.

Тя е тук, за известно време. Въплътена.

И ограничена, поради сегашните условия за въплъщаване в тяло тук...

Не може да мине по всички Пътища, дори и да иска...

Няма времето за това, няма как да клонира тялото, няма как да се придвижва с него бързо...

Трябва да избира. Налага се.

Тя самата може да пътува, отвъд тялото, вярвам. Но без него... Бързо, като Светлината, и дори може би по-бързо.

Но това е само нейно Пътуване, неземно...

Тя може да измине повече или дори всички /желани или нужни/ Пътища, но не в един живот, не с едно тяло.

И трябва да се примири с това. С прехода, смъртта - също... На този етап. В този свят...

Примирение - това също е хубава дума, с думата Смирение са сродни, и по смисъл, не си противоречат /както мислех преди/.

При Мира - това значи да се примириш.

Че не може Всичко, не и в този Живот...

Каквото и да ти повтарят гласовете отвън...

Нашата култура е култура на алчност, наистина - колкото може повече! Повече от всичко... Затова се поболяват хората - и душевно, и физически. Смазани са... Не могат да направят нормален, смирен, примирен, съзнателен Избор.

А той идва само от Гласа на Душата... Сред всички други Гласове... Интуиция го наричаме, шесто чувство, и прочие...

Само така може да се избира. С изброяване и размисъл върху плюсове и минуси - не става. Изпитано от мнозина!

Винаги ще има плюсове и минуси за всичко, за повечето неща поне...

Но какво иска Душата в този живот, това е най-същественото!

Какво?!...

Трябва малко спокойствие и тишина, за да я чуем, да помислим върху това най-вече, да Я разберем тази наша Душа...

Всичко - ясно е вече - Не Може! Не и едновременно.

Много Време е нужно за много Пътища...

*

И още едно-две важни неща... На които също не ни учат, определено. Дори обратните мисли "царят" в света ни, днес...

Наистина Изцелението, както казват Мъдрите, е в промяна на Мисълта... Не да бягаме от негативните мисли, със страх от новия избор, който трябва да направим, с чувство, че отговорнотта е непосилна, а да ги заменяме, простичко казано, с мисли, които носят Мир, покой, Светлина, утеха...

И съдържат Любов в себе си.

Вярата помага, определено! Идват ли лоши, мъчителни мисли, тревожни, болезнени - може преди да извика човек други, да се помоли... На Бога, на Негови представители, както може и както Душата диктува... А тя диктува, за да се спаси...

И съвсем накрая на това "есе" по темата за Избора и Човешкия Живот, за Болестта и Изцелението с Мисъл, за Душата и нейните Пътища в крайна сметка -

Противно на това, което е обичайно сякаш за нашето общество, за нашата цивилизация -

ние можем и е най-добре, най-хубаво да си тръгваме с Добро, с Любов... От нещо минало, изживяно, към нещо Ново...

По Новия път така тръгваме с благословение, което успокоява Душата, дава ѝ сили, а обратното ги взима - да си тръгваш - сякаш задължително - от човек, от място - с негативни чувства, с болка, разочарование, някои с омраза си тръгват дори...

А защо? Защо да отнемаме така силите на Душата си и на Душите на другите живи същества?

Не можем ли да ценим някак всеки Път, по който сме минали...

Всяко Време, всяко Място...

Все е имало и нещо хубаво... Нали така?!

Например - ако аз напусна утре или след година София, по някаква причина, по някакво решение, дори спонтанно взето, или дълго обмисляно, и заживея другаде, да речем на село или в друг град, по-малък или по-голям - трябва ли да мисля и говоря/пиша после за града, в който се родих нещо лошо, неприятно? За да затвърдя сякаш по този начин новия си Избор. Изборът на Душата за момента...

Мнозина правят това, затова повдигам въпроса.

Осветлявам го, по нов начин, надявам се...

Колко по-хубаво е с Добро да си тръгваш, съхранявайки Любов в сърцето си, заради хубавите моменти, преживени тук, за красивите срещи, сгради, разговори, книги, църкви, улици, за всичко...

Надявайки се на Нови красиви спомени... Другаде...

А може да се върне човек/Душата - и пак да живее тук, на същото място...

Защо тогава да се отричаме? От човек, от място, от време...

Вижте, не сме научени нарочно на тези погрешни схващания. Така е тръгнало, навярно... Не бива да обвиняваме и предишните поколения. Както казват - каквото са могли - сторили са го. Според тогавашните условия, времена, разбирания...

Всичко зрее на този свят. И не само тук...

Особено много са нужни време и опит на Мъдростта.

На Любовта също са нужни...

"Не е /толкова/ важно къде си, а с кого си"

Нали сте чували... Мъдрост е. Истинска, автентична... Изстрадана от някого или от мнозина във Времето... И поднесена ни, та който иска - да чуе, да помисли... И да реши сам кое е по-важно или пък най-важното. В Живота въобще...

А нещата се променят.

Винаги трябва да имаме предвид това.

И не знаем какво ще бъде утре.

Но знаем, чо можем да се уповаваме на Бог, на Твореца на Душите ни... И на световете... Или поне ги е благословил Той - да ги има, и да се развиват на различни места Душите!...

Земята, тъй или иначе, ще ни приеме всичките. Телом...

Космосът, в крайна сметка...

Клетките, частиците от нас, разните елементи...

За Нови Градежи...

Щем, не щем, мислили или не по темата, съгласни или не....

Смирени или не...

По-добре - с Мир. И с Любов. И с Добро...

Чрез тях се ражда Красивият, пълноценният Живот, в крайна сметка.

А Душата... Тя, дете на Бога, ще продължава отново и отново, може би Вечно, по своите различни Пътища... През светове и Вселени дори...

Няма за какво да тъгуваме чак толкова. Придаваме излишно много тежест на временните си избори тук. Да, имат значение, важни са и те... Но не чак толкова!

Тези Избори остава най-съществени, и от това следва да са водещи -

* Да чуваме Гласа на Душата си, нейните стремежи...

* Да вървим по верния за Нея Път сега... където и да е този Път...

* Да вярваме в Бога, в Твореца на Всичко и всички... Благославящият, Напътстващият, Промислящият, Спасителят... понякога...

* Да живеем с/чрез Любов в Душата си...

Това е. Написах от Душа. Надявам се да бъда от полза на всеки, който прочете тези редове...

P.S. По-добре съм, благодаря на тези от вас, които ми писаха така топли коментари вчера, със загриженост! Имаше смисъл, очевидно... Поредно доказателство, че Вярата, а също и Взаимопомощта лекуват

Всички реакции: